Марк Аврелий - последният стоик

Марк Аврелий Антонин (121 – 189 г. сл. Хр.) е последният император от „златния век“ на Римската история и значима фигура в дългата традиция на стоическата философия. Той се отличава с това, че не само разисква теоретично идеи, но също така ги прилага в живота си, осъзнавайки преходността на съществуването, което го мотивира към постоянно усъвършенстване.

Неговата философия подчертава важността на природния разум като водеща сила в света; животът в синхрон с него е единствено правилен път. Според Марк Аврелий обществото и човешката воля трябва да бъдат в съответствие, иначе индивидът ще бъде обречен. Основният му принос обаче остава влиянието върху самопознанието през вековете и особено акцентът върху вътрешния свят по време на Ренесанса и Новото време.

Главното му произведение „Към себе си“ е признато за най-четената философска книга изобщо и продължава да служи като пример и ръководство за личностно развитие, авторефлексия и стремеж към усъвършенстване до ден-днешен.