От Катерина до Неапол

Въпреки че лицемерният и набожен свят не разбираше тяхната същност, те не търсеха одобрение нито пък се нуждаеха от оправдания. Устойчивостта им произтичаше от крехкото равновесие, което идваше със смирението при сливането на душите, умовете и телата им. Дори сред хората, които ги ненавиждаха, те не се чувстваха нито победени, нито триумфиращи – в противоречие на твърдението на Конфуций за омразата като знак за поражение.

„От Катерина до Неапол“ е роман, който изследва силата на женския дух и невидимите връзки между миналото и бъдещето. Той разказва историята на жени, които късно осъзнават трудния урок да не приемат чуждата болка за своя съдба.

Весела Лулова Цалова споделя: „Пиша за тъмното в човека“. Въпреки това новият й роман не е просто мрачна семейна сага; той представлява възхвала към жените такъв начин, по който историята рядко признава: раненини души с невероятна сила, сложни личности в търсене на себе си извън наложените роли.

Съдбата тук няма външен характер – тя е натиск да се повтарят стари модели. Чрез образа на Катерина стават ясни болезнено познати истини относно как женското тяло и живот могат да бъдат експлоатирани или потиснати чрез решения взети от другаде. Но тази история не разглежда покорството. Различните поколения жени носят както паметта за травмата си така и упорития стремеж да я преодолеят. Ружа принадлежи към тази традиция; обаче истинската промяна настъпва с Вида – жена която отказва да бъде определена единствено като нечия съпруга или любовница. Тя преминава през разрушения и възстановявания, творейки избора си многократно. Паралелната сюжетна линия развива този жест на свобода до крайности; връзката между Вида, Самуил и Зейна съществува без необходимост от оправдание - любов без собственичество ,в която никой не притежава другия – концепция радикална именно защото е искрена.

А Неапол… той не предлага убежище. Градът олицетворява иллюзията за бягство от самосебе си.