Щит срещу престъпността

По официални данни регистрираните охранителни фирми у нас надхвърлят цифрата 2500, а най-малко 100 000 души работят като охранители в частни фирми. Не се знае обаче тъжен или радостен е този факт. Стотиците хиляди бодигардове понякога са жалки пазачи, с мизерно заплащане и недостатъчно защитени от закона.
Докато държавните мъже се занимават със съдбата на страната, рядко под въздействие на това или онова лоби частните охранителни фирми претърпяват съществени промени. Дългоочакваният закон за частната охранителна дейност така и не стигна до четене в парламента.
Събитията след 10 ноември 1989 г. доведоха и до това десетки хиляди офицери и сержанти от МВР и МО да напуснат службата си в разцвета на своите сили. А с какво друго са се занимавали те досега, ако не със своеобразен вид охрана - защита на Родината. Не е тайна, че болшинството от тези, които напуснаха армията и полицията, са специалисти, способни да нанесат удар на организираната престъпност. Именно те изградиха гръбнака на частните охранителни фирми у нас. Нормално беше да успеят най-подготвените и най-информираните. Безспорно това бяха бившите служители от спецслужбите и командосите от СОБТ и Специалните сили на армията. Това бяха и са хора, обучени да воюват докрай за изпълнение на поставената задача. Разбира се, не е без значение, че и всяка държава, която уважава себе си, се нуждае от опората на професионалистите от частния охранителен сектор.
Навлизайки в периода на радикални промени, в страната ни се появиха елементи на скрита икономика. Изникнаха много бързо банките, борсите и частните търговски компании. Появиха се и стотици предприемачи, които вярваха в силата на икономическата демокрация и вложиха средства в реално производство. Но криминалният свят не остана назад и побърза да обясни на тези наивни „ентусиасти" правилата на играта. Чиновниците и рекетът задушаваха цивилизованото предприемачество.Появиха се и първите охранителни фирми. Първоначалните им изяви не бяха посрещнати с добри очи от обществото. Негативното отношение към частната охрана бе създено в обществото до голяма степен и от своеобразната криминалност на този бизнес. Имам предвид факта, че нямаше, а и продължава да няма твърда законова основа, която да регламентира недвусмислено частната охранителна дейност. А необходимостта от нов закон, с нов дух, основан на разбирането за ролята и мястото на „частната" охранителна дейност, е повече от крещяща. Казвам „частна", но съм сигурен, че тази дейност отдавна е престанала да бъде само частна. По своя мащаб и потенциал тя е един от елементите на националната сигурност.
Полковник о.р. Борис Борисов