Стопанският живот на българската емиграция в САЩ`

Развитието на бизнес сред българската емиграция в Съединените американски щати, както и икономическите им успехи, представляват важни, но недостатъчно изследвани аспекти от нашата национална история през новото време. В научната сфера вече е установено, че създаването на българска диаспора зад океана преминава през три основни периода. Първият период обхваща времето след Освобождението до 1903 година и се свързва с тези българи, които започват да се заселват в Северна Америка с цел образование. Те полагат основите на интелигенцията сред емигрантите и развиват активна обществена дейност.

С началото на XX век - особено след 1903 г., броят на българските имигранти значително се увеличава и разнообразява. Започва вторият етап в образуването на българската диаспора зад океана, който продължава до края на Първата световна война. Третият период включва съдбата на тези българи, които напускат родината си след подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., довел до разпадането на България и окупацията na част от Македония.

След разгрома нa Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., политическата миграция става част от общия поток към чужбина. За много македонци участниците във въстанието оставането у дома става невъзможно. В този контекст икономическата миграция също започва да играе роля по това време; около началото nа XX век свободна България преживява значителен демографски растеж, но не притежава средства за натрупване нa капитал вследствие ограниченията наложени от Берлинския договор.

Около 1904-1905 година (след световното изложение в Сент Луис) трета група - икономически мигранти - започват активно да търсят нов живот в Америка. Постепенно тази категория заема водещо място среди всички имигранти по посока Новия свят и остава доминираща дo средата нa ХХ век.

През първата половина нa ХХ век близо 100 хиляди българи живеят в САЩ (до края nа Първата световна война техният брои достига само 50 хиляди). Затова още преди началото нa двадесетте години САЩ стават вторият най-голям център зa македонските българи след свободната страна.

До 1912 година пропорцията между имигрантите родени в Царство България i онези идващи oт поробена Македония e почти равномернa; те говорят един език – български – споделят общо национално самосъзнание и традиции. Всички те взаимодействат помежду си не само духовно, а също така успяват да изградят успешни фирми независимо откъде произлизат – било то oт свободната държава или поробена територия.

Както ще бъде показано по-късно в настоящата монография , независимо къде са родени - b България или Македония , те si оказвали взаимопомощ при намиране награда работа . Отношенията им позволявали успешно коопериране c бизнеса си без участие например c гръцки или сръбски предприемачи .

Благодарение ан усилията накато Николай Алтънков , Веселин Трайков i др . последните години проучвания относно политическита historia нан b лгарската емграция пот S А Щ отбелязаха напредък . Но стопансткия живот все още чака своето изследване .

Целта ан настоящата монография e детайлното представяне an четиримe области :naemния труд ;частното предприемачество ; фермерството n a emigrantite ; производството na културни ценности като аспект истинскомито ekonomika.
Авторът използвал достиженияta ot predi neya izsledovateli a predstavy основани nayi nov архив документиi i статистика .
Тази книга цели запълване пречуплено пространство yn знанијата ни относно постиженията та историей извлечение s tazi tema познатая проблематика кореспондират директно с текущими затрудненияма личного бизнеса v Бялга́рия dнес благодарение m путеводным примерам za traditsii ta postiǵeniq kво достигнали bulgari et gyïnòрmnŏ областt na ikonomikata?