Функционална диагностика

Темата за адаптацията на организма към влиянието на външната среда остава изключително важна. Много фактори от околната среда предизвикват комплекс физиологични реакции, които се определят като "общ адаптационен синдром" (Selye, 1952). Поради това много съвременни учени се фокусират върху изучаването на промените в хомеостазата под въздействието на различни продължителни или повтарящи се стресови ситуации.

Доказано е, че правилно дозираният физически стрес оказва положително влияние основно върху ключовите регулиращи системи в тялото и увеличава неговите способности за адаптация – явление известно като "еустрес". Въпреки това, дълготрайното и прекомерно натоварване може да доведе до нарушаване на процеса на адаптация и появата на дисстрес, което води до развитието на редица патологични състояния (Николов, Судаков, 1985).

Съществуват множество научни публикации, които обобщават резултатите от изследвания относно влиянието на физическата активност върху профилактиката и рехабилитацията при различни заболявания. Разработени са тестове за оценка нивото на адаптиране към физическите усилия. Често анализът се ограничава до показателите свързани със сърдечно-съдовата и дихателната система. Все още не получават достатъчно внимание параметрите характеризиращи функционирането на вегетативната нервна система – една от основните регулаторни системи. Литературните източници рядко предоставят задълбочени данни относно конкретните изменения във вегетативната нервна система (както симпатикус така и вагус) вследствие от регулярното практикуване на физически упражнения при деца с умствени недостатъчности.