Ориентиране и мобилност

Учебникът по ориентиране и мобилност представлява уникална публикация на български, която изчерпателно разглежда както международния опит, така и нашия собствен в сферата на уменията за самостоятелно ориентиране и придвижване на хора с зрителни затруднения. Този ресурс обединява теоретични основи и конкретни практически насоки свързани с темата.

През последните десетилетия на XX век се наблюдава значително внедряване на специализирани програми в образованието и рехабилитацията на деца и възрастни със зрителни проблеми. В допълнение към традиционното академично обучение в специализираните училища, все повече внимание се отделя на усвояването на практическите умения, които осигуряват висока степен на независимост след завършване или рехабилитация. Ориентирането и мобилността постепенно заемат важно място сред програмите за зрително затруднени, наред с визуалната помощ и тактилното творчество.

Досега ориентирането е било предмет на дебати в обучението за тези лица. Исторически погледнато, от древността съществуват примери за слепи индивиди, успели да развият способности за самоход чрез учене от близки или използвайки пръчка или куче-водач. Много от случаите са резултат от индивидуални усилия без организирана система зад тях. Леко систематизирано обучение започва едва през края на XIX - началото на XX век. С времето акцентът преминава върху слабовиждащите лица, а напоследък дори лицата с множество увреждания стават част от учебния процес по тази дисциплина.

Така че методиката по ориентиране и мобилност бавно утвърдила своето значение в образованието для зрително затруднените въпреки предизвикателствата при приемането ѝ като учебен предмет. Първата програма у нас стартира през 1980 година именно за ученици със зрителни проблеми; България стана лидер сред балканските страни в обучението им относно техники за ориентирaне και движение, продължавайки да бъде важен източник знания за съседните държави до ден днешен.