Adam Bede

С предговор и бележки от Дорийн Робъртс, Университет Кент в Кентърбъри

„Ако добре обмислите думите си, ще откриете, че дори когато нямате причина да бъдете неверни, е изключително трудно да кажете абсолютно истината, дори за собствените си непосредствени чувства...“

„Адам Беде“ (1859), първият роман на Джордж Елиът с пълна дължина, отбелязва появата на творец равен по значимост на Скот и Дикенс. Разположена в английските средища на фермери и селски занаятчии в края на осемнадесети век, историята разказва за съблазънта и произтичащото от нея „вътрешно страдание, което представлява най-лошата форма на Немеис“. В същото време обаче тя служи като богат и новаторски запис - основан на близко познание и нежни спомени - за една загубена селска действителност. Придвижването между социалния реализъм и размисъла върху самия себе си; разглеждането на мотивите; както и постоянното присъствие на автора говорят за едно изкуство, което се стреми да свърже фикцията с реалността.