Инструментален анализ

През последните десетилетия аналитичната химия е преминала през значителни трансформации, основно в две основни насоки. Първо, физическите (инструменталните) методи на анализ са навлезли масово, което е довело до подобрение на ключови характеристики като възпроизводимост, точност и селективност. Освен това те увеличават скоростта и производителността на анализа, намаляват разходите и позволяват автоматизация на процесите. Втората важна промяна включва използването на математически подходи за планиране на експериментите и обработка на резултатите, което дава възможност за оценка на тяхната достоверност и значимост и разширява информацията от аналитичните данни.

Вследствие на тези радикални изменения се променят основно методите и формата на преподаване по този ключов предмет в химическото образование. Преводът на настоящия учебник има за цел да подпомогне усилията за усъвършенстване образованието относно съвременните инструментални техники и тяхното приложение в аналитичната практика у нас.

Първоначално отделни лабораторни занятия по някои физически методи в областта започват да се провеждат още през края на 20-те години в Софийския университет; обаче курс по тази дисциплина официално стартира едва началото на 50-те години. Тогава излиза "Ръководство за упражнения по физични методи" (1954), а след него – "Учебник по физични методи" (1965) от Хр. Шейтанов и Н. Йорданов, които водят курса съответно във Политехниката и Университета. По-късно се появяват множество други учебници, пособия и книги с фокус върху различни аспекти от дисциплината.

Днес значението na тази дисциплина в обучението και практиката налага необходимостта от осигуряване нa актуална литература у нас, която покрива широк спектър от инструментални методи — както що се касае до теоретичното им основание така i практически приложения (апаратура, типичен материал, специфики или ограничения).