Висока вода

Антон Баев говори за творбата "Висока вода" и я описва като опит за метафизична поезия, което е нейното основно предимство. Този вид лиричен израз, който се стреми да улови неизказаното и безкрайното, не е характерен за т. нар. женска литература. В "Висока вода" отсъстват познатите мотиви на любовта, както и типичните ситуации на среща и раздяла; те сякаш остават зад нас - в ниското пространство на предпоезията, от което Бина Калс успешно избягва. Вместо тях поетичното произведение предлага възможности за културни, исторически и библейски препратки (макар че те не са основополагающи в текста, те му придават контекст в митологично поле); диалогичната форма често взема превес над монологичната (нещо рядко срещано в нашата поезия), където колективният глас замества индивидуалния "аз". Всички тези характеристики говорят за една динамична поетика – такава, която остава незавършена и притежава потенциал да продължи своето развитие.