Grimm's Fairy Tales / Andersen's Fairy Tales

Прекрасният музикант

Имало едно време един изключителен музикант, който вървял сам през гората, размишлявайки за различни неща. Когато вече нямал какво да мисли, решил: „Ще ми стане скучно в тази гора, затова ще си намеря добър спътник.“ Взел своята цигулка и започнал да свири така, че звуците отеквали сред дърветата. Скоро се появила една вълчица и приближила към него.

„Ох, ето идва вълк! Не желаех такова общество,“ казал музикантът. Но вълкът се доближил още повече и му рекъл: „Хей, ти музиканте, колко прекрасно свириш! И аз трябва да науча как да свиря.“

„Това е лесно,“ отвърнал той. „Трябва само да правиш точно това, което ти кажа.“

„О музиканте,“ казал вълкът с готовност, „аз ще те слушам като ученик на учителя си.“

Музикантът му наредил да го последва. Докато вървели заедно част от пътя стигнали до стара дъбова дърво с кухина вътре и разцепено по средата.

„Виж тук,” заявил музикантът. “Ако искаш да научиш как се свири на цигулка, трябва да сложиш предните си лапи в този процеп.” Вълкът послушал и поставил лапите си там; но музыкантът взел камък и бързо ги заключил с един удар – така станал пленник.

„Остани тук докато се върна,” каза той и продължи напред.

След известно време пак помислил: „Скучно ми става тук; ще доведа друг сподвижник“ — взел цигулката си и започнал отново da sviri v gorata. След малко изскочила лисица между дърветата.

"Ето я лисицата!" въздъхнал той; "не съм искал такова дружество." Лисицата дошла при него и казала: "О мой скъп музиканте, колко хубаво свириш! Искам също да уча."

"Лесно може," отвърнал той; "трябва просто следваш моите указания."

“Аз ще те слушам като ученik na uchtelq si,” признала лисицата.

“Последвай ме,” поръчал й той; а когато тръгнали заедно стигнали до пешеходна алея с високи храсти от двете страни. Тогава артистично спрял със своето действие - хванал клонче от леска , навел го надолу към земята и стъпил на края му . После навел клона отсреща:

“Идваме ли?” попитал тя .

Когато проверил дали всичките възли са здрави , освободил ръцете ѝ - клоните изстреляли назад . “Изчакай тук!” заповядвал мъжкия глас , понеслий нататък своят собствен пътищa .

После Музика потеглил напред ; скоро пак произнесъл : “ще ми стане досадно!”

Затова повторили познатото занятие около свежия звук…

… Така началната ситуация привела нов интерес …