Момчето, което ходеше с краката нагоре

„- Стой! За какво черно ми говориш?
- Става въпрос за онова от дълбочината на земята. То не е виновно. Аз бях първият, който разклати нещата. Не предполагах, че имам толкова сила. Ако бях знаел, нямаше да се залавям с това.
- Какво точно си разклащал? – попита озадачено зеленият.
- Черешата, разбира се. След това Стриганата глава и Вакльо ми обясниха да спра с клатенето, защото така започват войните – от нищо важно, но беше вече късно. Черното момче беше много ядосано. Помислих да го почесам по корема и да му скоча, но то разклати корените толкова силно, че дори аз не устоях като катерач. Клонът се счупи и паднах долу. Ако бях син на царя, щеше да има война готова за мен. Имаше малко късмет в случая - попадна на мен: добър съм донякъде и богатството ми е ограничено. Та казваш ли ти всичките ви са останали невредими?“
Васил Загорски