Каменна книга. Stone Book

Дошли отдалеч и разположили се по стръмните склонове като изтощени камили, те носят на гърбовете си ценен товар – многотомни страници с илюстрации, покрити с мъх, представящи техните каменни митологии. Многократно съм опитвал да разбера тяхната писменост и години наред обикалям рафтовете на Голямата Библиотека, където стихията работи непрестанно. Въпреки усилията ми все още не мога да разгадая тайните на тази древна форма на изразяване... Затова с надеждата за компания в Читалнята внимателно отварям вратата ѝ и каня странниците на Формата и Знака, както и тези на Метафората и Цвета да се присъединят към моите усилия.

В началото е бил Камъкът... Когато боговете чули воплите му за помощ, те го отворили и освободили забравено мехурче въздух. Така започнала Вселената.

Тогава словото било без посока; то просто летяло в безкрайността, търсейки сърце готово да го приеме.

Някога човешкото сърце живеело дълбоко сред джунглите на тялото като див звяр, но човек успял след много усилия да го освободи. И до днешен ден продължава опитите си да го укроти.

Планините произлезли от вдъхновението на вулканите да се издигнат над околната среда, дарявайки боговете с тесто за замесване на камъни.

Ледниците били изградени така че бедните божества да могат спокойно да се пързалят по тях; докато богаташките деца играели върху осеяния със златист прах слънчев хребет.

Всички камъни идват свободни и кръгли, но във времето мнозина попадат в масонското братство форматирани форми и приемат робската привилегия да станат крайъгълни блокове.

Гълъбът изпратен от Ной в търсене на спасителен бряг не успял да се завърне обратно - той попаднал под закрилата на един гостоприемен остров, където най-накрая можел да почине от митовете около Потопа.

Камъните винаги знаели накъде водят пътищата им; никога не са губели ориентир. Но когато човекът решил самостоятелно da построи обърканите свои маршрути от камък – той променил всичко.