Улица без име

Капка Касабова е родена през 1973 година и израства в София. През 1990 г. семейството й се премества първо в Англия, а по-късно – в Нова Зеландия. Четири години назад тя отново стъпва на британска земя. Автор е на четири стихосбирки, два романа и множество пътеписи, като дебютната й книга във Великобритания носи заглавие "Улица без име".

След дълги седемнайсет години по света, Капка решава да се завърне в България и с противоречиви чувства - смесица от любов и възмущение - осъзнава колко много са се променили както страната й, така и самата тя. В компанията на близки хора, стари приятели и случайни познати, Капка предприема пътешествие към сюрреалистичните сцени от детството си – когато магазините били празни и стените шушукали тайни. Тя спира на значими места, преживявайки трудностите на един пътник. С любопитство типично за имигрантите, искреност без задръжки и остро чувство за хумор описва абсурдите не само от своето минало, но също така историята на своята страна.

Според „Сънди Таймс“, чрез своето пътуване обратно до корените си Капка успява да разруши бариерата на апатията към България; днес всички ние живеем с последствията от падналите стени – икономически или културни – а глобализацията ни прави част от българската идентичност.

„Гардиън“ подчертава как без капчица самосъжаление авторката показва предизвикателствата пред многобройните хора напуснали Източна Европа през последните две десетилетия търсещи ново начало другаде; книгата представлява истински литературен шедьовър.

Пико Айър отбелязва рядкото въздействие на "Улица без име", която предлага нова перспектива за света около нас – определено старателно написано произведение.

Весна Голдсуърти добавя интересен контекст към спомените от детството чрез един трезвен анализ относно наблюденията при завръщането в посткомунистическа България; смесицата между мемоаристика и пътепис я прави незабравимо четиво.

Джон Макристьл коментира утвърдеността на Касабова като писател-пътешественик: двукратно обхождайки родината си обратно във времето той реконструира миналото й такова каквото изглежда сякаш принадлежи на друга реалност...