Стъклен дом

Съдбата не се интересува от имената на табелките, които стоят на вратите. Тя не обръща внимание дали те са изработени от месинг или сребро, нито пък ако представляват просто лепенки за звънеца. Не я занимава фактът, че сме Ставреви и зад нашето име има диван с жълт плат и хладилник "Мраз". Или пък че сме Атанасови и зад защитната врата ни живеят принцеси и кралици с кредитни карти сред бароковия интериор. Може да сме Жекови, тихо наблюдаващи черно-бялото стъкло пред голям плазмен телевизор или Касабови, носещи миналото си – любовта, вината и страховете по кукичките на органза пердета.

Съдбата обича забавленията независимо какви имена носим. Харесва ѝ да ни качва на своето виенско колело и да върти света около нас. След време тя може внезапно да натисне бутоните – едните оставя долу в ниското, а другите запазва високо горе.

Тази сила предпочита сама да създава имената ни. Вместо да чете какво пише по табелките, съдбата обича именно тя да пише - върху самите нас. Да назначава свои собствени етикети с цени:

- Ставреви – сезонно намаление,
- Жекови – ликвидация,
- Атанасови – аутлет,
- Касабови – нова колекция.

Носим със себе си баркодове, прикрепени към нас като конче за тях. Всички сме изложени на щендера във витрината или стелажа; всеки един от нас е част от общия ни стъклен дом — всички ние живеем тук през сезона на разпродажби...