Разкази за двама

Разказът "Сирене" на Стефан Бонев бе публикуван в престижното американско списание за преводна литература "Two Lines". Това е единственото българско произведение сред текстове на автори от Франция, Русия, Китай, Япония, Италия и Испания. В рецензията за разказа той е наречен "майстор на делничната сатира" и един от най-добрите последователи на Гогол. Преводачката Зоя Маринчева, родом от Бургас и живееща в Остин, Тексас, открива произведението чрез личния сайт на автора www.stefanbonev.hit.bg. Скоро след публикацията в "Two Lines", тя превежда три негови разказа ("Сирене", "Капитани" и "Истинското име на един човек"), които също са включени в алманаха Thresholds – издание от Остин. Там Бонев е представен редом с писатели от Русия, Украйна, Уругвай и други страни. Анди Харлей определя стилът му като “кафкиански”, а езикът му - непринуден и кристално чист подобно на Борхес.

В предговора си Огнян Сапарев споделя своето скептично отношение към предговорите за млади автори поради различни причини; обаче при този случай смята нещата за различни. Кратките разкази се отличават със своята необичайност спрямо българската литературна традиция не само като жанр но и като естетическо предизвикателство. Тези миниатюрни творби подтикват читателя да чете внимателно и да притежава развита литературна чувствителност; те представляват комбинация между гротеска и лирична импресия – проза която съчетава игра с тематика както сериозна така игрива.

Неговият стил прави шокиращи преходи между битови детайли и фантастични трансформации, поставяйки акцент върху чудото в ежедневието; въпросът остава какво всъщност представлява това чудо — то варира между поезията и сатиричното виждане за света. Макар че понякога тези конфликтни комбинирани стилистики могат да изглеждат несъвместими или недостоверни, цялостният резултат е успешен експеримент без явни литературни клишета.

Зад провокационните сюжети прозира реалността през последните години у нас — стреса породен от социалните промени след демократизацията ни оформя артистичния израз който търси катарзис чрез гротеска или дори оптимизъм сред горчивината на всекидневния живот . Авторът демонстрира потенциал да овладее този стрес посредством художествени средства , което вдъхновява надежда относно бъдещето му ако остане верен себе си.