Спомени за вода. Dm

Иван Станков е роден през 1956 година и преподава българска литература в Университета "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново. Той е автор на шест книги с литературна критика.

Неговата творба "Спомени за вода. Dm" представлява художествена проза, която се опитва да интерпретира личния му път чрез времето, книгите и музиката. Книгата може да бъде описана като бавен литературен реквием в ре-минор.

В нея се разказва за живота и смъртта на неизвестно крайдунавско село и неговите обитатели. Макар темите да са познати, произведението не залага нито на историите сами по себе си, нито на историята като цяло. Някои от случките са реални, докато други са напълно истински.

"Спомени за вода. Dm" изразява несъгласие с тенденцията към бърза литература. Главният герой тук е Дунав – най-бавната река в България, а останалите герои включват хора, които или са заминали по течението й, или са потънали в него; някои остават също така на брега ѝ. Всички те черпят вдъхновение както от личния си опит, така и от чуждестранното навигационно преживяване сред морето от думи.

В духа на добрата традиция разказите в "Спомени за вода. Dm" сякаш държат ръце един другиму; макар че съдържа пряка реч, книгата няма диалози — те изглеждат като имитация на действителността сама по себе си. Произведението извлича своето вдъхновение отвсякъде около нас.