Шифърът на древните българи

Основната концепция на книгата „Шифърът на древните българи” е, че Варненско-Дуранкулашката цивилизация (10-9 хил. пр. Хр.) почти напълно унищожена от Черноморския потоп (6 хил. пр. Хр.), представлява една от най-древните в историята на човечеството. Авторите аргументират, че предците на българите са част от местното население на Балканите, което е било принудено да търси нова родина след катастрофалното бедствие. Въпреки опустошителния удар, нашите прародители успяват да запазят фрагменти от културното наследство на своята стара цивилизация и го пренесоха в Месопотамия, където създават шумерската култура. По-късно те основават второ Палестинско царство с помощта на „морските народи”, като първото се намирало по течението на река Струма. Чрез многобройни миграции предците ни оставят следи от своята държавност и култура в различни региони като Египет, Индия, Китай и Сибир.

Авторите подчертават историческите връзки и общите корени между прадедите на древните българи и редица азиатски племена, които преминават към Европа в края на 1 хилядолетие пр. Хр., а също така през 1 хилядолетие сл. Хр.

Цоневи – баща и дъщеря - анализират езиково названията на различните племена наричани български и достигат до извода, че тези народи са възприели старото название от своите предци през вековете. За основа за термина "българи" авторите приемат древния бог Баал не като финикийско божество, а като много по-стара черноморска дивинитетност, която е попаднала във източната част на Средиземно море — в Древна Финикия. Само така може да бъде обяснено твърдението относно това как потомци на древните българи включват народи като башкирци, уйтури осетинци и други подобни групи.