Божественият Клавдий

Някои критици на „Аз, Клавдий“, предшествал „Божественият Клавдий“, отбелязаха, че съм се вдъхновил основно от “Аналите” на Тацит и “Дванадесетте цезари” на Светоний, като съм ги комбинирал и допълнил с моята собствена въображение. Това не е вярно; същото важи и за настоящия том. При написването на „Божественият Клавдий“ са използвани редица класически автори, сред които са Тацит, Дион Касий, Светоний, Плиний и други. Въпреки че някои от описаните ситуации нямат категорична историческа подкрепа в конкретни източници, вярвам, че никоя от тях не звучи неприемливо за историята. Всички персонажи са реални личности. Най-голямо предизвикателство представляваше описанието на поражението на Карактак от страна на Клавдий поради недостатъчната информация в античните текстове. За да разясня британския друидизъм – религиозните практики на древните келти – беше необходимо да допълня оскъдното описание с данни от археологически проучвания и старинна келтска литература, както и сведения относно мегалитите в Новите Хебриди днес. По отношение на ранното християнство бях особено внимателен да избегна всякакви измислени клевети...
Робърт Грейвс