Чудовища Книга 3, част първа от трилогията "Пепел"

От руините на унищожения свят се е появил нов. Оцелелите са променени - някои за добро, с нови свръхчовешки способности, а други за лошо, развили ненаситен глад за човешка плът. Превърналите се в ловци на хора дебнат младежи, въоръжени и жадни.

Алекс, седемнадесетгодишно момиче, вече е срещала тези чудовища и не би се колебала да убие при необходимост. Но когато един от тях - момче на нейната възраст - й спасява живота, съмненията я завладяват. Дали душата му все още живее в него след трансформацията? Алекс няма отговор на този въпрос и времето ѝ изтича. Защото неудържима сила започва да расте в самата нея...

* * *

Илса Бик е носителка на множество награди за своите кратки разкази и романи. Участвала е в разработването на известни научнофантастични поредици като Star Trek, Battletech и Mechwarrior: Dark Age. Нейният роман „Ключът”, паранормална криминална мистерия относно Холокоста и прераждането, получава признание като значимо произведение сред „Най-добри американски мистерии” през 2005 година. Първият ѝ тийнейджърски роман - Draw the Dark - печели Westchester Fiction Award през 2011 г., а също така бива обявен за най-добра книга от Bank Street College.

Бик има образование по литература и киноизкуства в колежа си. Вдъхновението зад творбата „Пепел” черпи от опита си като психиатър и бивш майор във Военновъздушните сили на САЩ. Докато служи по време на войната в Залива, тя изучава медицина; първоначалният план бил хирургия, но решава да специализира психиатрия вместо това. Станала свидетел на последиците от войната върху човешките души, помагаща много хора да преодолеят собствените си демони: "Винаги ме е интересувала темата за оцеляването след катастрофа - компромисите които правим и правилата които нарушаваме." Освен това нейният баща оцелява след Холокоста; подобна трагедия винаги присъствала в живота й.

Сега Илса живее със семейството си и няколко пухкави любимци сред природата в Уисконсин близо до еврейско гробище. Според самата писателка едно от предимствата им със съседите било тихият им характер; идват само да вземат захар когато налъмчетa цъфнат.