Свещената наука за числата

Мислители, окултисти и философи от Древността, които са били посветени в тайните на Древните Мистерии, придават голямо значение на Свещената наука за числата и техния символизъм. Тази наука позволява по-дълбочинно осъзнаване на видимия свят и разкрива връзките между проявеното и сътвореното с непроявеното и вечността. Хераклит е изследвал числата, а Анаксагор, известен със своето учение за „двойствената безкрайност“, им отдава особено внимание. Филолай описва числата като „основни модели“ на Сътворението, докато Платон ги вижда като „причините зад съществуването“. Секст Емпирик акцентира върху взаимовръзката между структурата на числата и разума, заявявайки: „Началото на универсалната субстанция е числото; следователно Разумът може да бъде наречен число.“ Плотин счита цифрите за „активна еманация от Първоединното“, а Прокъл представя онтологичната и космологична йерархия чрез тях.

През по-късни времена много мислители като свети Иероним, Иоан Скот Ериген, Рене Декарт, Джордано Бруно, Йохан Кеплер, Лайбниц и Спиноза проявяват интерес към изучаването на числа. Не по-малко важни са философите от Изтока в това отношение. След 19-ти век научните открития относно светлината, електричеството и магнетизма водят до нова интерпретация сред окултистите – Свещената onука за числа се възприема като разширено учение за вибрациите. Числата от 1 до 9 започват да се разглеждат като част от целия цикъл на вибрации. Вселената вече е схваната като свят изпълнен с вибрации, а всеки човек носи своя уникална вибрация различаваща го от останалите индивиди.