Двойното дъно на небето

Поезията на Георги Николов изобилства от имена. Когато читателят се потопи в нея, той среща тези фигури лице в лице – от Юда и Христос до Едип и Рембо. За всеки човек тези имена носят определено значение, но в творбите му те оживяват, стават плътни и реални, като остават с нас дълго след последната страница. Тази книга е изпълнена с музика – блусът на тъгата и радостта въпреки мизерията. Между редовете можем да открием жените на Лотрек, които са недостижими и същевременно истински като самия живот и смъртта. Ще опиша тази книга като "вкусна", защото е натоварена с образи и спомени; тя оказва незабавен ефект върху сетивата ни, а след такава интензивност трудно може някой да остане безразличен.

Владислав Христов