Европейските региони - формално следване на номенклатурата или използванена възможностите за сближаване

Монографията разглежда концепцията за сближаване в социално-икономическото развитие на европейските региони, чийто старт съвпада с едно от най-важните събития в историята на Европа - основаването на Европейската икономическа общност. Вече повече от 50 години се реализират програми и проекти за социална кохезия в страните членки на Европейския съюз, а новият програмен период (2014-2020 г.) ще продължи да поставя тези инициативи като ключов приоритет.

Авторът изследва понятието "регион", акцентирайки върху неговата универсалност и множеството му дефиниции в научната литература, както и различията във възприятията му сред европейските държави. Обект на анализ са нуждата от определяне на региони по Номенклатурата за териториални единици с цел статистика и липсата на единен стандарт за тяхното установяване между "старите" страни членки и тези, които се присъединиха към Общността през 2004 и 2007 година.

Фокусът е насочен към особеностите, предизвикателствата, цели, средства и фондове свързани с Кохезионната политика на ЕС от нейния началото през 1957 до края на 2013 година. Анализирани са разликите в социално-икономическото развитие между 270 региона NUTS 2 в Европа и приложението на политиката за сближаване във всяка страна-членка. Специално внимание е отделено на тенденциите в българските райони от ниво две, както и оценката резултатите от седемте оперативни програми изпълнявани през периода 2007-2013 г.

Монографията е предназначена не само за преподаватели и студенти, но също така за практикуващи специалисти работещи в областта на Кохезионната политика – включително представители от министерства, местни власти и неправителствени организации.