На Божи гроб преди шестдесет години и днес

Михаил Маджаров е роден през 1854 г. в Копривщица и завършва Роберт колеж в Цариград, след което става главен учител в Пазарджик. Той играе важна роля като лидер на Народната партия и активно участва в управлението на Източна Румелия. След контрапреврата от 1886 г., той се установява в Одеса, но три години по-късно се връща обратно в България, където работи като адвокат и публицист. След свалянето на правителството на Стефан Стамболов, Маджаров става един от водачите на новосъздадената Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията при кабинета на Константин Стоилов (1894 - 1899). Той е народен представител между 1880 и 1920 г. През периода 1913-1914 г., Маджаров изпълнява задълженията си като посланик във Великобритания, където подписва Лондонския договор през 1913 г., а след това кратко време е посланик в Русия (1914 - 1915). Участва активно в редакцията на издания като „Марица”, списание „Българска сбирка” (1893) и „Юридически преглед” (1894), както и е главен редактор на всекидневника „Мир” (1894 - 1912).

Първото пътуване на Михаил Маджаров със семейството му до Йерусалим още докато е юноша има не само поклоннически характер, а също така търговски цели; сюрреализмът тук предполага сплитане между духовната отдаденост към сакралните места свързани със Спасителя и стремежа към материални ползи. В този контекст произведението му значително се отклонява от традиционните поклоннически пътеписи. Неговият разказ предоставя достатъчно време да усетим атмосферата около различни места - подобно как семейството Маджарови прекарват месеци или седмици по маршрута към Палестина чрез Цариград, Александрия, Кайро и други дестинации.
Проф. Михаил Неделчев