Една и съща река

Поетът Валентин Дишев е първият, който описва прозата на Здравка Евтимова като „митически реализъм“. Тази концепция обхваща способността на авторката да създава съвременни митове – чрез остър реализъм и дълбочина на наблюдение тя достига до истини за настоящето, които имат отражение в бъдещето и корени в миналото.

Романът „Една и съща река“ от Здравка Евтимова разказва историите на три сестри – Люба, Сара и Пирина, които живеят в малкия български град Радомир. Пирина пее песни без мелодия или думи, но те успокояват тъгата; Сара често сменя партньорите си, а един от тях построява църква за нея; когато самотните хора се молят там, скоро намират своята любов. Люба е толкова погълната от четенето си, че сякаш отсъства от реалността, което я прави привлекателна по един странен начин. Никога не можем да стъпим два пъти в една и съща река. В творбата на Здравка Евтимова реката следва не предначертаното от вселената направление, а посоката dictated by the songs of the characters.