Походът на исляма 600г.сл.Хр.-800г.сл.Хр. Т.6

„Откакто погребах своя господар, самотата ми носи непрестанна тъга“ - споделя един победен воин в англосаксонска приказка от VIII век. „Напуснах родината си и сега плавам по студените морета, за да намеря нов господар – щедър на злато и гостоприемен, който да ме покани у дома си и да ми помогне да забравя мизерията си.“

Войниците навсякъде се стремят към силни и щедри лидери. Но връзката между войник и господар е най-силна там, където той твърди, че властва под божествена воля. Такава непоклатима остава верността на арабските бойци към ръководителите на ислямската държава. Пустинните войни изоставят грабежите в името на битки, които вярват ще донесат както земно богатство, така и награда в рая. Алчност и религиозност движат рицарите във войната срещу арабите в Европа, както и императорските стражи в Китай и Япония, които защитават свещени територии от нашествениците.

По-идеалистичните сред войниците не искат възнаграждение за своето усилие; обаче умелите владетели знаят как да ги стимулират. „Нека Бог те пази и ти донесе голяма плячка“ - казва Мохамед на един от генералите си. Когато воинът отвръща, че не е станал мюсюлманин „заради богатството“, Мохамед го успокоява: „Честното богатство е благословия за честния човек."