Далечните полети на 73-то ято

Бих искал да споделя информация за едно малко въздушно подразделение, което активно участва в двете фази на войната срещу фашистка Германия през 1944-1945 г. Причината за това е, че действията на 73-то ято са описани само с 17 реда в том II на "Отечествената война на България". Нашите смели екипажи бяха удостоени с ордени за храброст след героичните си полети, като някои от тях получиха наградата повторно, а други бяха повишени в звание. Сега, шест десетилетия по-късно, не желая нищо повече.

Архивните материали относно дейността на това ято са изключително ограничени. То беше самостоятелна единица и пряко подчинено на щаба на Министерството на войната. Бойните задачи ни се поставяха чрез щаба на въздушната ескадра разположенa във Враждебна, където базирахме ятото си. Често обаче задачите идваха директно по телефона в динамиката на първоначалните боеве след 8 октомври 1944 г., а изпълнението им бе докладвано устно веднага от командирите. Документите – снимките и радиограмите свързани с разузнавателни полети над противника оставаха при щаба, който ги изискваше. Нашето малко ято нямаше деловодство освен един писар-войн; затова документи за личния състав и дейността му трудно могат да бъдат открити в Държавния военен архив или сред документите на ВВС и МО.

Особено оскъдни са материалите относно нашите полети между декември 1944 и юни 1946 година, когато операциите ни се извършваха не само от основното летище Враждебна но и от летищата Земун (Белград) в Югославия, Печ в Унгария и Нагканижа (близо до Щаба на Първа българска армия), както и Целтвейг в Австрия след 10 май 1945 г.

Полета ни над тази широка територия не са записвани никъде освен може би във летателната книжка на някой пилот – останали са само две такива без регистрирани полети през вторият период от войната. Тогава не водехме отчет за изпълнените мисии; главният ангажимент пред местните команди със сигурност беше осигуряване самолет/екипаж за операции плюс храна и легло за персонала. Основният начин комуникация между командването бе постоянно заглъхналият телефон.