Стихирарът на Йоан Кукузел

В представената книга се анализира една от основните нотирани певчески книги на Източната църква - стихирарът. Разглеждат се преписите ѝ, съхранявани в Софийските библиотеки от XI/XII до XVI век, които за пръв път са включени в такова изследване. Основният акцент е поставен върху осмогласника – едно от най-древните произведения на църковната музика и на Изток, и на Запад, което съдържа песенен репертоар за неделното богослужение и вечернята в събота, организиран по осемте гласа.

Изследването проследява как постепенно осмогласникът променя своя обхват и подредба на песния материал; показва как този материал бива реорганизиран с цел да формира новата певческа книга въчресник, която добива широка популярност малко по-късно. Очертават се духовните, културно-историческите и литургични фактори през XIV век, довели до особено акцентиране върху възкресното служение в събота-неделя като непрекъснато актуализиране на Христовото възкресение.

Промяната в осмогласника е свързана с реформаторската дейност на известния средновековен български композитор св. Йоан Кукузел. Той играе важна роля при преосмислянето на църковната музика според новия Йерусалимски устав, който започва да бъде внедряван през XIII-XIV век в България и Балканите. Авторът защитава тезата, че Кукузел активно участва във формулирането на новия ред за възкресното богослужение: той успява да "разчете" традицията дълбоко и разнообразно, обобщавайки много аспекти от миналото ѝ и адаптирайки я към нуждите na времето.

Дейността му е тясно свързана с мощното духовно движение исихазма през XIV век. Около него се оформя кръг от личности занимавали се с музика: Теолепт Филаделфийски, Ирина Агиопетритис ,Йоан Лампадарий Клада ,Филотей Кокин ,Григорий Палама ,Старец Йоан йеромонах Методий .

Книгата предлага българска перспектива по отношение на теми активно обсъждани международно – относно Кукузел и измененията в певческите книги. В това отношение тя представлява значим ресурс за всички интересуващи се или изучаващи тази проблематика: музиканти, теолози, изкуствоведи и филолози-химнографи.