Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII-XIX в.

Приемането на България в християнската култура, фигурата на княз Борис I и трагичните събития около и след покръстването на страната вдъхновяват множество художествени творби и текстове за театрални постановки в Западна Европа през XVIII-XIX век. Чудото на "обръщението", умелата дипломация между Източната и Западната църква, както и конфликтът с първородния син наследник, превръщат българския владетел в легендарен герой. Тази легенда се използва за религиозна пропаганда и е вплетена във фолклора. Най-широко разпространение получава българската интерпретация на известната драма "бащи и деца". В нея обаче ролите са обърнати: бащата представлява новото поколение с поглед към бъдещето, докато синът остава верен на традицията, стремейки се да запази стабилността на старата светогледна система. Разнообразни тълкувания свързват драмата с други български владетели, най-вече хан Тервел, като те намират сцена в училища, църкви и народни представления след Реформацията – период когато католическата църква търси начини да укрепи своите позиции. Драмата добива статут на народна книга със значителен брой театрални адаптации, които могат да бъдат сравнявани по количество с историята за Велизарий или различните версии на легендата за графинята Геновева от Пфалц. Пръв върху този въпрос акцентира проф. Йордан Иванов чрез научни публикации от 20-те години на XX век; Васил Мавродиев коментира темата в студията си "Чужди пиеси с български сюжети", а Рая Заимова я разглежда задълбочено в книгата си "Българската тема в западноевропейската литература ХV-ХVІІ век." Надежда Андреева