Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация

Изследването на Джон Д. Питърс, озаглавено "Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация", предлага завладяващ поглед върху развитието на човешкото общуване и неговата философска интерпретация през вековете.

Питърс проследява корените на концепцията за комуникация още от античността, където Сократ в диалога „Федьр“ задава основни принципи относно дискурсивната дейност и интимния характер на диалога. От друга страна, притчите, свързани с Исус, представят алтернативна перспектива – те са неизменяеми текстове с широко разпространение, насочени към всеки заинтересован читател. Тези две идеи за комуникацията продължават да бъдат актуални и днес.

Питърс разглежда също ранното християнство чрез произведенията на свети Августин, който анализира взаимодействието между различните духове и формулира предпоставки за ефективно общуване. Британският емпиризъм, представен от Джон Лок, въвежда първата философски обоснована употреба на термина "комуникация" като основополагающ принцип в речта и езика.

Книгата "Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация" е изследване не само по историята на идеите, но включва и анализа на философските трудове на Хегел, Маркс и Киркегор. Според Хегел предизвикателството не се състои толкова в установяване контакти между хората колкото в изграждане мрежа от социални връзки помежду им; докато Маркс изследва проблематичните отношения между субекта и обекта при своите ранни творби. Неговият анализ относно капиталистическия свят подсказва много от по-късните размисли върху сложността na опосредстваната комуникация.

По отношение Керкегор той твърди че директната комуникация е невъзможна; вместо това тя представлява поредица от намеци и уклончиви реплики.

Важен аспект е участието във формации извън физическата реалност – тематика която присъства както при телеграфа или телефона така също така споменавайки спиритуализма какъвто наблюдаваме края XIX до началото XX век. Тази идея - медийната способност да предава думи или образи свързани с покойници или далечни личности - служи като мост както при електронните средства за информация така също для спиритуалистичното общуване. В известен смисъл всяка опосредствана форма може да бъде възприемана като взаимодействие с мъртвите тъй като медиумът запазва „фантазиите” даже след физическата смърт . Това понятие намира отражение сред литературни авторитети (като Натанил Хоторн , Херман Мелвил , Уилям Джеймс , Едгар Алън По , Ралф Уолдо Емерсон ) а также печатните периодични видания около прехода межу два века.