Картографии на бягството

**Пепелта**
(САНТИМЕНТАЛНОСТ)

Двамата ще се срещат всеки ден. Понеже не понасят тишината, те винаги ще разговарят. Ще обменят много думи – независимо дали спят заедно или отделно, дори и когато сънуват сами. Темите им ще бъдат разнообразни и няма да се страхуват нито от казаното, нито от момента, в който темите може да свършат.

В една вечер те ще се видят в кафене и ще поръчат коняк. "Знаеш ли, че цигарата е единственото нещо, което ежедневно умира масово заради теб?" - попита момичето. - "Убиваш ги с устните си нежно." Мъжът ще я погледне над разлятия коняк в чашата и любопитно ще запита дали знае, че пепелникът е единственият предмет, който многократно възстановява чистотата си всеки ден? "И забелязала ли си как при новия пепелник всеки веднага изсипва вътре мръсотиите си; опипва края му в ъглите?" - "А вътре е изпълнено с пепел. Цигарата носи тяло, което не гние; то умира от сместа на всмукването." - "Остава само главата без тяло да очаква смъртта си." - "Сигурно е приятно да умреш сред пепела."

Двамата продължават разговорите си дълго време и често изливат семена в пепелниците. Ще прехапват устните си, опитвайки остротата на мекотата която убива. Момичето пита: "Ако сега прободя гърдите си с ножа, би ли струйката кръв достигнала до майка ми?" - "Малко вероятно; сигурен съм някой просто би я стъпкал навън..." Конякът щe усили погледите им и остави шоколадов вкус в устната кухина. Той нагрява нервите им и разширява вените им.

След още малко говорене двамата напускат заведението към полунощ. Вън времето е студено а снежинките тихо падат върху паважа. С такси стигнат извън града след това решават да ходят пеша до една висока скала под която горят купища боклуци. Те наблюдават огненото сметище със затворени очи предаващи отблясъците помежду им като хванати за ръце.

Ще говорят още малко преди най-накрая да замълчат за първи път и после така внезапно решават да скочат в горящия прах пронизали собствените себееси.
Еманиул А.Видински