Избрани стихотворения /1957-2007/

БОЛКА
Ставаме все по-изолирани, все по-отдалечени.
С времето потъваме в самотата си – все по-самотни.
Тази самота ни изгаря в очите – все по-самотни.
Тежи на ръцете ни – все по-самотни.
Горчи в душите ни – все по-самотни...

Някои твърдят, че хората стават все повече единички и с всяка изминала минута придобиват нова сила;
все така сами, те навлизат дълбочинно в същността на нещата;
по-далече, отдалечавайки се още повече и живеейки истински.

Може би е така.
Но каква полза имаме от този далечен живот? Славното глухарче ще бъде разпръснато от други ветрове,
когато днес един за друг остаряваме като напуснати птичи гнезда,
и броим загубените приятелства заедно с наивните победи на съдбата си?

Не чувате ли?
Времето яростно удря със стиснати юмруци нашите сърца.
Ако не му позволим да влезе -
ще ги разбие!