Nicolai Ghiaurov

На 2 май 2007 година завършвам последните корекции на книгата, посветена на великия певец Николай Гяуров, която е предназначена за читателите от Апенините. След месец датата ще бъде специална.

На 2 юни в Италия се отбелязва празник. В България тази дата вече повече от век се чества като ден на големия поет и революционер Христо Ботев и памет на загиналите за свободата. В точното време - в 12 часа, сирените звънят и всичко спира за минута. На 2 юни 2004 година, в обедния час, всички българи замръзват в тишина, отдавайки почит на героите си. Именно тогава, в същия момент (в италианския час), умира Николай Гяуров в Модена – сякаш народът му изразява своето уважение към него.

Ако погледнем назад към преди петдесет години - през 1957 г., откриваме едно забележително време за младия български бас, който дебютира на сцената на Болшой театър като Мефистофел на 9 март. През май същата година той дава своя първи "западен" концерт във Виена, където по-късно пее многократно. Към края на есента през същата година той излиза и пред европейската публика с изпълненията си в театрите Парма и Болоня като Мефистофел – роля, която му носи значителен успех. Не е случайно именно образът му от "Фауст" по Гуно да украси корицата.

В онези времена Гяуров вероятно не е предполагал колко важна ще стане Италия за кариерата му; именно там започват успешните покани към него след решението на миланската Ла Скала да го ангажира за ролята на Варлаам в "Борис Годунов". Премиерата се състои на 20 февруари1960 г., дата която самият артист счита за истинското начало към славната си кариера.

Случайността ми предостави възможност да акомпанирам Николай при неговия първи концерт Софийският през есента na1952 г., а аз написах първата рецензия относно неговото представяне. Затова чувствам задължение да разкажа историята му както в оперното изкуство така и извън него; между годините 1961-1986 имах щастието да наблюдавам многократни спектакли с участието му по целия свят – особено много пъти именно в Италия, Австрия и Русия.