Пътища

Тя се тресеше. Погледна над пропастта, откривайки, че шума е паднал надолу, сякаш някой се спуска по нея. А долу... в тъмното дере нещо чернее.
Сладък и неприятен аромат я достигна с вятъра и макар да не беше изпитвала такова нещо преди, тя бързо осъзна какво е.
Два огромни черни чувала лежаха на дъното на пропастта. Около тях бръмчаха мухи и оси, а птици кацаха и наблюдаваха с учудване. Тя дори не смее да помисли какво е намерила, но когато се загледа в черната маса, изписка от ужас.
Сега жената беше напълно убедена, че от единия чувал – явно разкъсан от животни – стърчи ръка; бяла или по-скоро жълтеникава, неподвижна и с олющен червен лак на ноктите.