Куба. Багри и дух

Само преди петнадесет години, обсъждането и писането за Куба беше безусловна политическа привилегия. Да познаваш Фидел Кастро се считаше за върховно постижение, а сега ситуацията е съвсем различна – когато започнеш да пишеш за Куба, трябва внимателно да подбираш думите си.

Въпросът остава: дали ние или времето сме забравили Куба? На този въпрос смела авторка търси отговор в своята книга. Какво наистина направи времето с Куба? То не я унищожи, както можеше да стане през 1961 година. Вместо това историята не успя да я защити и остави страната без модел за социално развитие.

Авторката задава редица основателни въпроси - какви са причините за бедността на Куба, защо кубинците притежават очарование и как така нощите в Хавана продължават да бъдат толкова красиви? Прав ли е вече по-възрастният лидер на кубинската революция със своето упорито "Патрия о muerte"? В момента системата все още се крепи на неговия авторитет, но какво ще бъде утре?

Този пътепис изразява разумност и любов – разум относно реалността на страната и обич към нейното богатство. Авторката не прикрива трудните истини; тя честно описва собствените си наблюдения и задава важни въпроси, които всички ние търсим отговори. Затова читателят може да повярва в написаното – словото има стойност именно чрез питане и даване на отговор.

Цецка Бончина смело разглежда темата за Куба в тези несигурни времена без омраза или лицемерие – което е знак за достойнство. И фактът, че предоставените отговори са искрени добавя допълнителна стойност.

Всеки посетил Куба след прочитането на този пътепис остава с чувство на неопределена тъга… А въпросът защо политиката разделя хората вместо да ги обединява остава актуален като никога досега.
Марко Семов