Отворените двери

**Девасари Абунту**

Така се разказва за Девасари Абунту. Тя била наясно с учението на Буда относно жените от Ананде и затова избягвала мъжете, а също и жените около тях, понеже където има мъже, там са и жени. Абунту често обикаляла долините на Рамна и Соки и дори вечер идвала в храма. Жреците рядко я виждали или познавали, което я предпазвало от изкушенията на Буда.

Но един ден станало земетресение. Хората изпаднали в паника, а жреците започнали да твърдят, че боговете са разгневени. Всички се скрили по зимници и пещери; земетресението станало още по-силно, довело до опустошителни последици – планини треперели, стени рухвали и дървета падали. Дори реките сменили коритата си.

Единствено Девасари Абунту останала в дома си без страх от предстоящото бедствие. Тя знаела, че вечният бог не познава гняв и всичко е така устроено както трябва да бъде. Останала сама в пустошта без хора.

В района не дошли нови жители; много животни не се върнали обратно освен птиците, които се завърнали при старите си гнезда. Девасари научила как да разбира техните песни. Облечена все така както била излязла навън без посока или цел през долината, сутрин край древния храм птиците й разказвали истории: за загинали хора чиито духове летели във въздуха – знание непознато за човечеството.

Когато слънцето било прекалено жарко над главата ѝ летяли бели пауни с блестящи опашки хвърлящи сенки около нея; те приносили прохлада с движението си докато страховити грифове нощем охранявали спящата жена. Златни фазани ѝ носели плодове от гората и вкусни корени – множество различни птици били нейното общество.

Абунту нямала нужда от хора - всичко около нея заместваше присъствието им: камъните, тревистия свят и всички живи същества поддържали компанията ѝ. Тя никога не се чувствала самотна; удивително е как тя оставала непроменена физически със запазен характер – без следа от гняв живеела спокойно.

Обаче веднъж рано сутрин най-добрите птици кацнали при нея като казали: "Стига ти беше живяла! Време е да умреш." И тогава тя потеглила да търси смъртния камък сред пустошта откривайки множество тъмни камъни там; молела ги да приемат тялото ѝ., поклонила им се ниско до земята оставайки така неподвижна

И така стояла черен камък насред пустинята лъчейки син огън вътре в себе си . Никой няма информация за съдбата на Девасари Абунту.