Пернишки тетрадки
Издателство: | 5 Звезди |
Брой страници: | 192 |
Година на издаване: | 2006 |
Дата на издаване: | 2006-09-06 |
ISBN: | 9543130148 |
SKU: | 85663220015 |
Размери: | 23x16 |
Тегло: | 340 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 5 лв. |
"Тези 'тетрадки' на публициста и документалист Цанко Живков включват разкази за неговите преживявания от детството, юношеството и младостта в Перник. Градът, който е съвременник на Рим и Троя, носи легенди от осемхилядна история – от подвизите на непобедения Кракра Пернишки през Средновековието до славата си като най-голямата каменовъглена мина в България в по-ново време. Колоритният град, събрал хора от различни краища на страната, оказва дълбоко влияние върху младия Живков, който започва да записва историите му още от 15-годишна възраст – творчеството му основно се фокусира върху Перник и местните жители.
След радостните години преди войната идват комунистическите промени след 9 септември 1944 г., които преобръщат живота на всички. Младият човек не разбира напълно противоречията между идеалите за братство, равенство и свобода и безсъдебните убийства, разделянето на "наши" и "врагове", както и ограниченията върху критиката. Подозрителен към него като към 'фашистки елемент', той избира поведение вдъхновено от моралността и труда на обикновените хора; затова в своите статии, очерци и документални книги се опитва да бъде искрен и полезен. В моменти на политическа либерализация получава доверие да редактира издания за рудници и заводи или да води литературния кръжок; но при проявление на 'революционна бдителност' го уволняват навсякъде с обвинения в 'гнила интелигентност' или 'недружелюбие'.
Авторът търси подкрепа в родовата памет – спомени за скаутската организация и летни лагери, където са го учили как да извършва добри дела και να бъде патриот; намира я сред приятелите си от пернишкия литературен кръжок с имена като Константин Павлов, Румен Скорчев, Борис Христов و Димитър Инкьов.
Спомените на Цанко Живков служат като призив за запазване на колективната памет през годините. Защото паметта е ключова основа за културата според Дмитрий Лихачов; а много поколения участват във това строителство. Паметта позволява надмогването над времето và смъртта..."
.
.