Икономика: Антични автори за стопанството

Преводите от старогръцки и латински са направени от Георги Гочев, а тези от английски - от Анета Димитрова и Димитър Илиев.

„ИКОНОМИКА“ НА БЪЛГАРСКИ
Една от не особено разумните характеристики на съвременната икономическа концепция е възприемането й като естествено-технологична наука. Тази представа не е единствено проблем за България; обаче у нас тя е особено устойчива, частично поради непознаването на корените на икономическата мисъл, включително античните. Всъщност икономиката не се занимава с обекти, независими от човека, а разглежда идеи, размисли и действия на индивидите. Това изказване представлява преработена формулировка на Лудвиг фон Мизес. При разглеждането на тази книга ще забележите, че подобно разбиране откриваме още при Ксенофонт.
Неговото виждане за "икономика" е типично и за основоположниците на нововременното икономическо знание (като Джамбатиста Вико, Адам Смит, Дейвид Хюм и Жан Батист Сей). През XIX век – освен ако не броим Фредерик Бастиа – интересът към темата изглежда намалява; политизацията в следствие работата на Маркс кара икономистите да загубят поглед върху основополагающи принципи в разискванията си.
В началото на XX век представителите на Австрийската школа (особено Мизес и Хайек) правят опити да възстановят икономиката като дисциплина изучаваща човешките действия. Процесът обаче се оказва труден: имената им Нобелови лауреати по економика започват да се появяват едва към края на века с фигури като Бюкенън, Бекер и Норт. През 2002 г. наградата получават Даниел Канеман и Върнън Смит за своето проучване относно ирационалността и психологическите аспекти свързани с пазара.
Както често става ясно, много идеи които съвременният свят тепърва открива всъщност имат свои корени още в древността. Предлаганият български том служи именно като доказателство за това твърдение. Освен че авторите му принадлежат към античната интелектуална традиция, общото между тях в тълкувателен аспект е фактът че те първи подчертават важния постулат в икономиката: изборът как да управляваме ограничените ресурси пред постоянството нa нуждите ни.
Част от текстовете вече са били преведени досега наред с новия превод адаптиран спрямо спецификата na изданието. Отделянето on разсъжденията nA Аристотел относно паричната система oт Пета книга нa Никомахова етика e добродетелна идея също така както публикуването им c textovete nA Псевдо-Аристотел,KсенoфонT И HiEроклe- Чрез това издание читателя ще може да намери почти всичко важно касаещо гледищетo a нa древногръците до стопанството y dпя дуплейте кHК .
Въпреки историческия контекст текста предоставяни тук звучат много актуално . За първи път изучаващито история та амикон натураlни , uбгулег видове , цитират ясни познания чрез директни преводи без посредничество
Красен Станчев,
директор nА Института pО пазарна Iкoномика
София-Бишкек,, юни 2003 г."