Шеста директива за прилагане на ДДС. от 17 май 1977 г.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е в сила във всички държави от Европейския съюз. Преди внедряването на Общата система за ДДС, основното изискване беше да се постигне хармонизация на националните данъчни закони, включително и тези относно ДДС. В първичната законодателна рамка правото за осъществяване на тази хармонизация е заложено в член 99 от Договора за учредяване на Европейската общност. Този член препоръчва унифициране на косвените данъци, които влияят върху функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко влияние върху неговото развитие.

Основополагащ документ за единството на режимите по ДДС сред страните-членки е т.нар. Шеста директива по ДДС. Тази директива съдържа принципите на неутралитет при косвеното облагане и защита конкурентоспособността в рамките на единния европейски пазар.

На практика, първият принцип предоставя право на предприемачите да ползват данъчен кредит, а вторият осигурява свободна конкуренция между фирмите, регистрирани в различни държави-членки.

Историята свързана с ДДС в ЕС до 1993 г.
На 11 април 1967 година бяха одобрени две основни директиви по отношение на ДДС, които предвиждаха замяната на всички оборотни данъци с един универсален многоетапен и некулминационен такъв. Първоначално тези директиви определиха само обща структура без конкретизация относно покритие или ставки – това оставаше изцяло в ръцете на отделните страни-членки.

Процесът продължи до 17 май 1977 г., когато бе приета Шестата директива по ДДС, която наложи единен обхват за системата. Това гарантира възможността всяка страна-членка да отчита своето участие във финансовите ресурси на Общността; все пак тя позволява множество изключения и отклонения от стандартния обхват по отношение към DСC ставките остават предмет най-вече изборa нa странитe члeнкoви дocтъп c широк диапазон днес.