Славянските Свети мъченици

**Светост и канонизация: Хронология и типология; Критика и защита на славянското мъченичество**

Монографията "Славянските свети мъченици" представлява интердисциплинарно изследване, което проследява развитието на славянската светост от езическите времена до днешния ден, като акцентира на времевия контекст на мъченичеството, процеса му на канонизация и народностните аспекти. В труда се предлага нов подход към трансформацията на славяните от политеистичен индоевропейски модел в еврохристиянска цивилизационна общност, разглеждат се изборът за новата религия, нейното приемане и утвърдяване, както и адаптацията към монотеизма. Славянските мъченици са класифицирани в няколко основни категории – между които се открояват мартирите от епохата на двуверието, жертвите под натиск от светската власт, религиозната ненавист и тоталитарните идеологии. Освен това се акцентира върху династичната светост сред славяните, балканското новомъченичество и факта, че мнозинството канонизирани жертви на фашизъм и комунизъм са именно славяни.

За пръв път в монографията са систематизирани мъчениците при тоталитаризма с анализ относно причините за увеличаването на славянското мъченичество през XX век след периода когато то е намаляло в края на Средновековието.

Професор доктор Панайот Карагъозов преподава сравнителна история на славянските литератури в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той защитава докторат по сравнително литературознание през 1986 г., а впоследствие завършва още две докторантури по полска литература и славистика във Карловия университет в Прага съответно през 1989 г. И 2005 г. От 1992 година е доцент, а от 2006 - професор във водещата Катедра по славянски литератури която ръководи вече почти двайсет години. Периодично е бил гост-професор във Карловия (1997-2002) а също така преподавател в Хокайдския университет (2002-2003), както също така лекции провежда у множество научни институции из Европа и Азия. През 1991 г., той получава правителствения орден "Заслужил за полската култура".

Карагъозов има редица публикации зад себе си като книгите "Самосъзнание словесности: Историографии слaвjansких литератур" (1996), "Полската поезия между двете световни войни" (1996), "Някогашните славяни днес" (1997) освен стихосбирките “Почерк” (1997) and “Почерк~plus” (2006). За преведената антология под заглавие „Целувки“(1991) авторката Мария Павликовска Ясножевска печели наградата присъдена от Съюза на преводачите у нас ,както Полският културен институт запазил отличението . Негови статии могат да бъдат намерени публикувани осем различни езика разпространявайки знания не само в Европа но даже извън пределите й - Asia and America.