Ръкописите от Мъртво море

През 1960 година в Съветския съюз е публикувана една изключително любопитна и явно провокативна за своето време книга - "Ръкописите от Мъртво море" на Йосиф Амусин, руски историк, специалист по ориенталистика и иврит, който се занимава с историята на Кумран. Тази книга бързо намира своя нов собственик и дори след повторното й издаване през 1961 г., остава недостъпна за множеството желаещи да научат повече относно древните свитъци, намерени в пустинята край Мъртво море. Днес трудът на Амусин представлява библиографска рядкост, тъй като е едно от първите задълбочени проучвания на Кумранските ръкописи – част от огромната библиотека на неизвестната до този момент юдейска секта, която е обитавала Иудейската пустиня между II век пр. Хр. и 68 г. сл. Хр., известна днес като Кумранската общност.

В април 1948 година световните медии обявяват откритие на древни ръкописи. Според информацията, през пролетта на 1947 г., един млад бедуин на име Мухаммад ед-Диб (или Вълка) случайно попада в пещера близо до северозападния бряг на Мъртво море в местността Уади Кумран (Йордания), където открива кожени свитъци написани с древноеврейско писмо; тяхната възраст впоследствие се оказва над две хиляди години. Археологическите разследвания довеждат до находката на около четиридесет хиляди фрагмента с различен размер — включително най-малките парченца от приблизително шестстотин книги. Тези ръчнописни останки върху кожа, пергамент, папирус и медни листове са написани осем различни езика и диалекти и покриват широк времеви диапазон - от III век пр. Хр. до VIII век сл. Хр., предоставяйки уникални доказателства за палестинските архиви със стари текстове.

Ръкописите от Мъртво море предлагат важен ключ към неразгадената част от историята относно произхода на християнството. Тестването им чрез публикации и детайлни анализи ще помогне да бъдат разкрити тайните около ранното християнство както и конкретизираният исторически контекст за неговото възникване.