Преносима памет

**(Приливни вълни)**

Пламен Пенев. "Преносима памет". София: ИК "Стигмати", 2007.

Този неустоим порив, кръговрат на щастие, е изгнание – завладяващ прилив и полъх през сетивата ни с различни светове и звездни орбити. Потъваме, пристигаме и забравяме; живеем като скитници без дом, притежаващи всичко и едновременно никога незабелязващи.

Вечността е без произход и последователи; тя остава невидима сред тукешните светове, които помним. Странно как звезди ни предизвикват да завършим живота си под небето заедно с другите потоци земна светлина.

2.
Чужденецът пристига – случайно попада в нашия живот и души. Той е само писар на невидими истини, лишен от ръце за нежност към очите или сетива за въздуха със слънцата на днешния ден. С смирение преминаваме покрай него, както стар човек обграден от призраци на пустота.

И винаги съществува този стон – красота комбинирана със страдание величие; огромното мълчаливо опиянение над нас се усилва. Радостта принадлежи на спомени от други времена; носталгията улавя настоящето в тишината му. Душата всеки път среща еднаквата стена при пробуждането си.

Какъв необятен сън сме навсякъде освен в немощната нужда да спим? Без този свят около нас изворите блестят под бистри облаци... Гласът на Бога достига до нас през задръстения кладенец.

Между нас и светлината лежи бездна; но къде се намира тази идеална стая? Красотата тук носи огорчение… Непознати прекосяват света един друг без разбиране.

Белият кит отвлича душите ни във своята дълбочина - суета от плът и кости задава въпроси относно значението извън видимото дефиле образи… За тези сфери вътре в нас знаем малко...

Думите са водещи - какво ли могат те? Огромният сън продължава навред… Немощта да усетим реалността превръща нашето битие във вечна игра…

3.
Мислим че живеем, а не осъзнаваме че всичко това е просто сън - убежища сглобени от книги редици думи оформящи равнините на живота…

Дъждът идва като хвала изплита присутстването си магично... Дали душата ни не е велика докато животът остане дребничък? Свободният ден долу в пропастта загасва залеза над спяща земя… Вечната скръб по устните оставя сол след себе си…

Защо все още говорим помежду си? Отпиваме жизнено! Красотата изглежда само познат сон- стара любима фантазия която ще забравиме някой ден...

Небесният бриз разширява прозорците разтваря врати - отвъд тях природните картини не познават руини или победи!

Остават само онези непонятни плакатии прелитащи мигновено през очите... После няма звезди — сияйния силует ангела пазител обгръща всички души красиво устроени между сенките със своето великолепие!

4.
Безкрайният разказ продолжается ... Морските вихри са боговете мирогледи преживявания крайбреговете празнуват ...

Неочакван гост чужденец , учуден сподвижник … На неизразимо несекретируемото …

Под лунната нежност тихо пулсират приливи цветята … Открития зовеше към нови места чрез пустинята пастир знатен поведе стадото си …

Гласовете приканиха странстващите души среди странности ... Разговор неподправено непрестанен морски прегръдки искренности пронизани мистерии белези !

5.
По алеите парка настъпвам сухоли листа — океан разум мечтая ; погледа ми достигам далече напред — лишь трептене иллюзий .

Бяхме порталом заклетихме почивки между отделения многообразие чувства . Преминавайки голяма стая час вечерней тьмы синяя мгла
с структура чистая прозрачная сердечною тоскою наполнялась..

Задушавате остаряла мазилка студенный ветер.. Всички уголочки затрупани черным могут бытия бесконечно легким печальным !

На этой вышке молчаливого возраста принимаются наши лица ; долгожданные взгляды через остаточные пергаменты...

6.
Жизненные размеры ведут свои записи каждый день слова тела приходят уходят повторяют загадочное существование тревоги травы растущей во всех пространствах .

Обманчивые хищники наблюдают холодную пустоту вокруг себя .. Жизни чувства судьбы исчезают .. Звезды забывают эти огоньки прежде чем занавеси падать ..

Это ненормально оправдать одиночество забудьё , когда всякие свидетельства через непрозрачные зеркала проходят .

7.
Завеса несекретируема это так естественно очевидное дождевые вспышки желанные солнечные лесные земли прочитываемый шагами по порогам коридоров ежедневно утомляют этот мир описывая запоминают and forgetting amid eternal cloudy heavens lands .