А е толкова рано за тръгване: Лирика и пътеписи

Сатурн напуска моя живот. Оставя ме зад себе си, но не изпитвам нито мъка, нито радост. Думите ми сякаш се изнизват, може би от страх? Всичко приключи! Терминът "обрат" тихо заема място до мен. По-точното определение вероятно е "абсурд". Въпреки че изглеждам цяла, всъщност не съм такава; и въпреки че смятам, че съм здрава, реалността е различна. Предстоящата борба има повече комичен характер – тя изглежда измислена. Изчерпана и ограбена отвътре, не знам какво да очаквам утре. И предчувствията вече не са с мен. Сънищата ми също загубиха своята форма на пътуване – те бяха заменени! Кога точно станах друга? Сатурн облече бяла риза върху мен и си тръгна, оставяйки ме в усещане за безличие.