Старинни черкви в Пловдив

Съдбата на тази книга е доста любопитна. Завършена през 1956 година, в контекста на агресивно налагания атеизъм по онова време, подобно "опасно" произведение не е било желано дори от издателството на Светия Синод. Патриарх Кирил съветва автора да изчака подходящ момент за публикуването му. В писмо до него от 1957 г., Димитър Талев отбелязва, че „този труд е ценен и написан с майсторство и живо чувство за поезия, както и историческа истина“. Той споменава, че се е обърнал към компетентни хора с надеждата ръкописът да стане книга. Това се случва едва след 44 години благодарение на издателство „Летера“.

Книгата "Старинни черкви в Пловдив" не разглежда религиозните теми. Вместо това тя представлява художествена документалистика, която свързва предания, легенди и лирични отклонения с множество факти, събития и важни личности. Историята на Българската православна църква т密но е свързана с развитието на българската култура и държава. Летописецът от Пловдив я представя в познатия си стил като увлекателен разказвач; той разглежда черквите не само като християнски обекти, но най-вече като исторически и културни паметници на българщината в древния град.

Тази нова версия на книгата отбелязва 120-годишнината от раждането на нейния автор и 150 години от основаването на Българската екзархия.