Земя на водите. Образи от Амазония/ Фотографии от Румен Койнов

„Във фотографията дори най-малката детайлност може да се превърне в основна тема, а обикновеният човешки аспект – в главен мотив.“

Анри Картие-Бресон

Да наблюдаваш красотата на огромния и екзотичен бразилски град Манаус като турист е едно, но да поемеш към него с мисия за спасение и ново начало, избирайки да станеш част от неговото общество, е съвсем различно. И в двата случая обаче пътуването е продължително и голяма част от него преминава по река. Водата – древен символ на пътя и освобождението – играе централна роля в творчеството на българския фотограф Румен Койнов, който живее в Манаус. Затова изглежда уместно този албум да започне с поредица от лирични водни пейзажи.

Подобно на произведенията „Потоп” и „Третият ден на сътворението” от Йеронимус Бош, много от композиционно изчистените фотографии на Румен Койнов предават почти аскетично усещане за всеобхватна самота.

В Амазония водата присъства навсякъде – тя завладява всичко около себе си, прониква във всяка повърхност... или поне почти всичко. Тя представлява въздуха, в който можеш да се удавиш; тънък слой влажност обгръща всичко плътно като пашкул. Движенията на хората са под нейното влияние - забавят се неумолимо под горещите слънчеви лъчи. Лесно можем да усетим любовта на Румен Койнов към всичко свързано с водната стихия...

Но ми се струва, че ако снимките му бяха цветни, те вероятно нямаше да успеят напълно да уловят величието на тази течна природа. Причината до известна степен е интензивността на светлината близо до Екватора: пречупена през влажен въздух и подсилена от специфичното отражение върху мокрите повърхности, тя обърква окото - понякога замъглявайки погледа или направо заслепяваща го.

Елица Л. Бъчварова