Огледала на въображението

АЛЕКСАНДЪР ЧАКС (1901 - 1950) е роден и починал в Рига, градът, който оформя живота му и вдъхновява творчеството му. Той не само че е първият поет на латвийската урбанистична литература и реформатор, въвел свободния стих, но също така представлява културна икона, пред която поколения читатели се прекланят и рецитират неговите произведения от памет. Поезията на Чакс рисува завършен свят в Рига – уникален микрокосмос, изпълнен с удивителни метафори, фин лиризъм, болка и хумор. Неговите стихотворения изненадват със смели сравнения и странни картини от разнообразни социални слоеве. Всеки текст предлага запомнящи се портрети: черният бивол на покрива - коминочистачът; просякът; въглищарят; файтонджията; агонизиращата му котка; старицата от будката за вестници; пияните моряци в кръчмата; жената от предградията; латишкият стрелец с любимата си.

Литературната критика оценява високо неговото творчество като важен принос към латвийската поезия – подобно на това как Аполнер е значим за френската литература, Незвал за чешката или Маяковски за руската.

Където Даугава тихо шепти като налята мадейра,
където корабите спят до брега,
където хората тълпятся около планини от стоки
като при пропаст или небеса;
където подемният кран наподобява стиснат юмрук
с показалец насочен заплашително – без умора
бих могъл да скитам до късно през нощта.

Из "Моят булевард"