Гео Милев в спомените на съвременниците си

Гео, с богат опит и вдъхновение, се появи сред нас и донесе усещането за нещо ново. Той започна да споменава имена, които бяха непознати на нашата духовна общност, което доведе до раздвижване в традиционните ни разбирания относно ролята на писателя, художника и актьора. Така пред техните идеи се откри нов хоризонт.

Той познаваше добре големите класици както в поезията, така и в прозата и умело ги представяше при разговорите си за тях.

През трудните години на войната Гео замина там, където призванието му не беше. Въпреки това той изпълни своя дълг с достойнство: бе натоварен с отговорната и опасна задача и я завърши като честен човек. Чудесно е как успя да оцелее!

И ето го отново между нас – Гео, осакатен физически, но със силен дух и решителност да продължи напред в живота си. Страхотният опит пред смъртта не сломи сърцето му; то остава жадно за живот и творчество. Той тръгна по своя път - личността му като поет, драматург, есеист и критик все повече излизаше наяве.

Макар че погледът му към живота се промени след преживяното страдание, той запази възторга си към творческите усилия на другите хора - онези визионери които дават смисъл на живота чрез своето творчество.

Но един ден жестока буря го отнесе - грабна го пред очите ни завинаги.

Професор Асен Златаров