Танки СС в бою. Танковая гвардия Гитлера

Автор на тази книга, Курт Майер, известен с прякорака Panzermayer, е един от най-разпознаваемите и харизматични командири в Waffen-SS. Популярността му сред войниците може да се сравнява само с Паул Хауссер и Зепп Дитрих.

През 1941 година, докато ръководи разузнавателния батальон на бригадата "Лейбштандарт СС Адолф Гитлер", Майер печели репутация на решителен и смел офицер на Източния фронт. Той получава почетното прозвище Panzermayer ("Бронированият Майер") за майсторското си използване на бронетехника по време на бойните действия и става един от първите носители на Рыцарския кръст. Агресивен и упорит, той успява бързо да реагира в критични ситуации и заслужено е считан за един от най-добрите танкови командири през Втората световна война.

След успешни операции в Украйна през 1941 г., както и при боевете под Харков през март '43 г. и около Курската дъга през юли същата година, Майер е назначен за Divisionsfuhrer (дивизионен командир) на 12-та танкова дивизия СС "Гитлерюгенд". Тази дивизия включва млади хора с особена преданост към режима. На тридесет три години той става най-младият командир на дивизия в Третия Райх.

Дивизията му, отлично обучена и снабдена с нова бронетехника, е изпратена в Нормандия, където участва в тежки сблъсъци срещу съюзническите сили. През есента на '44 г., след като е сериозно ранен при пробива от Фалезкия котел, легендарният Panzermayer попада в плен. Книгата беше написана веднага след освобождението му от затворническата присъда за военни престъпления.

До края на живота си бившият генерал от СС - впоследствие търговец на бира - остава активен във легални и нелегални организации свързани със СС; той активно разпространявал идеята че эсэсовците са "като всички останали солдати". Въпреки това собствената му книга опровергава този мит чрез доказателства за фанатизма им спрямо националсоциалистическия режим – те остават елита сред въоръжени сили до самия край на войната.