10 години и двадесет дни Кн.2

Битката за Атлантика представлява най-напредничавото военно сражение по време на Втората световна война. За съюзниците истинският кошмар са „вълчите глутници“ под командването на Карл Дьониц, които принуждават Великобритания и Съединените щати да съсредоточат всичките си усилия в борбата срещу германските подводници. След 1943 година обаче новоразработените радари на съюзниците и специализираните отряди за лов на подводници променят хода на битката.

В този критичен момент Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ Крийгсмарине - германския военноморски флот, което го издига сред елита на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшето командване водят тайни разговори със съюзниците за отделно мирно споразумение, с цел да насочат всички сили на вермахта срещу настъпващата Червена армия. Обаче гросадмиралът не участва в тези задкулисни маневри.

Ситуацията в Битката за Атлантика вече е безнадеждна, а това означава загуба и във войната. На 30 април 1945 година във Фленсбург – последното непокорено място в Германия – Дьониц получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определя като свой наследник.“ Това решение е решително за гросадмирала: той трябва да избере между даването на заповед за операция „Регенбоген“, която предвижда самопотапяне на германския флот при капитулация, или прекратяване на безсмисленото кървене.