Експертите на прехода

Как се е интегрирал и развива феноменът „think tank“ в българския контекст? Как експертите от тези организации, свързани с прехода на България, станаха жертви на глобалните мрежи и идеологии за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо България не успя да стане част от Западната модерност по време на демократичния преход и не създаде либерални институции или критична публичност? Каква е съдбата на интелектуалните институции в страната? И защо източноевропейските страни преминаха през демокрация преди т.нар. "неолиберален преход" във Франция и други европейски държави?

Темата е хипер-модерна както по отношение на анализа, така и в литературния си стил, а проучването на Достена Лаверн представя българската ситуация като отражение на бъдещето за Западния свят - Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк.

Това проучване представлява едно от първите антропологични изследвания в световен мащаб относно специфичния елит от експерти в неправителствени организации, участващи в глобалните мрежи за насърчаване на демокрацията - Марк Абелес, директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж.

Изумлена съм от многобройните общи наблюдения и заключения между работата на Достена Лаверн и моите собствени проучвания върху неформалните мрежи сред медиаторските елити зад кулисите в САЩ, Полша и Русия - Жанин Ведел, професор изследовател във „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон.

Това значимо интелектуално събитие има важност не само за България. Свързвайки българския преход — който до голяма степен зависи от действията на местните think tanks — с динамиките на глобализацията около демократизацията , авторката показва как неолибералната парадигма разрушава институциите прилагане принципите деморатичната модерност както политически , така социални науки медии – Лиляна Деянова , доцент по социология към СУ “Климент Охридски”.