Какъв да стана? С какво да се захвана?

Какви са професионалните пътища на дипломираните по социология от Софийския университет "Св. Климент Охридски" след 1989 година? Този въпрос ни вдъхнови да проведем социологично изследване, което е представено в настоящата книга. Резултатите желаем да споделим с читателите, които проявяват интерес към социологията, както и с тези, за които срещата със специалността е придобила биографичен характер.

Социологията остава "любима" област на политиката и политиците както преди, така и след 1989 г., но не привлича единствено един тип кандидатстудентски интерес или обществен престиж. Какво мотивира хората да изберат тази специалност? Кое е по-доброто решение – да бъдеш приет в програма по случайност или изобщо да не станеш студент?

Дипломата по социология не гарантира автоматично кариера като социален работник; тя обаче предлага възможности за реализация. Дипломираните специалисти се оказват сред създателите и служителите в сфери като услугите, маркетингa, медиите, човешките ресурси, неправителствени организации (НПО), политически партии, научни институции и образователни структури – всички те разчитат на знанията си от социологията. Интересно е как попадат в тези области, какви дейности развиват там и как използват своето образование.

Образованието по социология има дълбоки традиции и изглежда се движи по различен маршрут спрямо професионалната реализация на завършилите специалността. Възниква ли проблем от това? Задължително ли е дипломантите да търсят работа и страхуват ли се от трудовия пазар? Какви форми на протест могат някои дипломирани социолози да предприемат срещу преобладаващата идеология относно кариерата и реализацията им?